По Пътя на Ранното Християнство

Християнството има прастара традиция в земите на Балканския полуостров.
Още от времето на пътешествията на Св. апостол Павел (средата на I в.) по тях възникват първите християнски общини. Посветени от апостол Павел епископи заемат катедри във вътрешността на Тракия.

До появата на славяните и прабългарите е изградена солидна църковна мрежа от храмове, манастири и катедри, някои от които дори са представени на Първия вселенски събор през 325 г. и на прочутия Сердикийски събор през 343 г.

През V в. християнството се разпространява почти из целия Балкански полуостров. Идването на Аспаруховите българи през 80-те години на VII в. заварва по земите на Мизия и Тракия твърде пъстра религиозна картина. Преобладаващата част от населението, особено в приморските райони, изповядва християнството, а във вътрешността, където са компактните славянски поселища, се практикува древнославянски политеизъм (многобожие). Самите българи били монотеисти (единобожници) с върховен бог Тангра.